Журналистката и активистка Яна Бюрер Тавание разказва историята на най-безпомощните и забравени хора в България и ни приканва да поемем отговорност за тяхната съдба.
Записано на TEDxBG, януари 2011, София.
TEDxBG 2013
Търсене
-
Скорошни публикации
-
-
What is TEDx?
In the spirit of ideas worth spreading, TED has created a program called TEDx. TEDx is a program of local, self-organized events that bring people together to share a TED-like experience. Our event is called TEDxBG, where x = independently organized TED event. At our TEDxBG event, TEDTalks video and live speakers will combine to spark deep discussion and connection in a small group. The TED Conference provides general guidance for the TEDx program, but individual TEDx events, including ours, are self-organized.
Не давайте пари на домовете!!! Не носете банани на гладните дечица!!! Едно гушкане им стигало! Изпращайте весели картички (създадени като продукт на търговска сделка) с цветенца и слънце до институциите!!! Оставете децата да измират – защото колкото повече деца умират от глад (о, ужас!), толкова по-силна ще бъде твоята аргументация срещу институциите и на подобни бг активисти, Яна! Малко безотговорно насърчаваш групи с урудливи убеждения, че деца като тези трябва да се оставят да умират от глад, защото държавата е длъжна да се грижи за „нормалните“. Не е без значение дали „гражданският натиск“, към който апелираш, е от фашизоиден тип, нали? Могилино било „кампания“! Е, ще трябват още доста такива кампании, преди „чуждите“ гладни дечица да престанат да са само аргумент за каузи, които се „хранят“ от грантове! Мила Яна, милост, милост… Моля, редактирайте тези призиви от клипа!!!
С апела си „да не изпращаме пари на домовете“ Яна, според мен, иска да каже да НЕ изпращаме СМС или пари безцелно, а да помогнем лично на децата. Явно, служителите в домовете не са обучени, нямат мотивация да работят там или НЕ са за тази позиция, докато работят от няма и какво.
Проблема е в хората, а не само в средствата!
Уважаеми Шукран Али,
Ако бяхте гледал/слушал клипа внимателно, щяхте да чуете, че децата в домовете не умират, защото няма храна – храна има, а защото там няма специалисти, които да знаят как да ги нахранят. Децата с тежки увреждания трябва да бъдат хранени по специален начин, а не са, защото онези, които ги хранят, най-често са лели от селото, където е домът. За това и има нужда държавата да бъде натискана от гражданите (всеки както намери за добре) тези домове да бъдат закрити, а децата да бъдат преместени от там – на места, където за тях специалисти ще полагат индивидуална грижа – например защитени жилища, с до 5 деца в тях.
Здравейте,мила Яна.
За първи пут чувам на глас това,което искам да изкрещя от години. А аз искам да изкрещя от болка и безсилие,защото съм майка на страхотно момиченце,което обаче е покосено от „злата участ“ в България наричаща се детска церебрална парализа.Тя е умна и красива,с абсолютно запазен интелект и шанс за лечение има,макар и в Израел,но прифилната кумисия по неврология към фонда за лечение на деца в чужбина- в лицето на доц. Божинова не дава този шанс на децата ни.Тя ги обрича цял живот в инвалидните колички.Знам какво казвам и съм готова да поема отговорността си,но дали тя може да поеме отговорност,че не иска да види напредъка на децата завръщащи се с огромен напредък от там. Шест месеца чаках писмен отказ от МЗ. Шест месеца се моля по телефоните,поне като не ни помагат на децата да не ни и пречат,защото без този отказ неможехме да направим постъпки за единен дарителски номер. Сега сме направили кампания сами.На път сме да съберем сумата за 1-ви курс на лечение. Моля Ви,умолявам Ви,ако можете с нещо помогнете ни.Ние ще направим всичко възможно да поправим това и да дадем гласност.Ще поставя този материал в група с такива изстрадали майки,като мен.Ние сме с Вас и Вие бъдете с нас! Поздрави!
Най после някой да проговори,да покаже тъмната ни страна.Все още има хора на които им пука,похвално!
Хареса ми 16 минута…Обещаха!До кога с тези обещания?!Това е срам и позор за една нация!В този репортаж се говори да се подпомагат семейства които не са оставили децата си.Знаете ли колко по-удобно е на милата ни държава ,че те имат семейства…Ами да се оправят както намерят за добре.Една дама седнала зад бюрото решава ,че дете с ДЦП няма нужда да заминава на лечение в Израел защото за тази туткава дама това е загуба на средства Същата тази дама работи за във фонда за лечение на деца в чужбина.И как с лекота взема подобно решение?!Аз лично ще разкажа за дете на което му е отказана тази помощ.Тя е на 5 години,тя говори,тя пее,тя задава толкова сложни въпроси на които “дамата в черно“ едва ли би могла да отговори.Наричам я дамата в черно защото за тези деца тя е точно това.Тя е палача!Тези деца имат родители,борещи се,молещи се,просещи в името на децата си!Това ли е начина искам да запитам?!Или по-удобно щеше да бъде да ги бяха захвърлили,а нашите мили управници да се погрижат както са се погрижили за децата в този материал?!Аз искам да знам до кога ще се отнасят с тези деца като с чумави?!Искам да знам някой ще стори ли нещо да помогне на техните близки,на тях самите?!Искам да знам дали едно дело което ще изложи цялата ни нация,управляващи настоящи и минали ще помогне на тези семейства,на тези деца.ако е така ,ако знам,че нещо ще се промени лично бих ги подкрепила.Благодарим ви за материала,това е тъмната истина за нас хората европейци с прекрасни магистрали и красиви сгради!Поклон пред журналистката дръзнала да ни покаже кирливите ризи!Моля ако чете това да прати мейл за връзка!
Здравейте, Марияна!
За съжаление едва виждам коментара ви. Знам за кампанията на Амелия – част от съветническия борд на DMS, който одобрява всички кампании, съм. Ще направя всичко възможно да ви помогна в популяризирането на кампанията ви. Родители като вас заслужават цялата подкрепа на обществото (а и на държавата, но това е вече друга тема).
За директна връзка – пишете ми на yanabt@gmail.com.
Поздрави и успех,
Яна
Поздравления и възхищение към направеното!
Има една неотложна мярка, която се подминава: броят на персонала, който се грижи за тези хора е абсурдно малък – той е подчинен на нормативи, унаследени от комунистическо време. Министерствата трябва да бъдат натиснати да променят този убиийствен норматив. Това се отнася и за всички други институции в страната – вкл. и за детските градини. Никъде в Европа няма такива нормативи за това на един възрастен колко деца се падат. Това е от което произтичат много от разкритите от Вас проблеми. Вие го споменавате. Но призовавам, да се сложи фокус върху натиск в това отношение към българските министерства. Защото всичко останало касае промени за след години. А това би имало непосредствено отражение сега, днес. Проста, прозаична мярка, която задава изначалните коловози за извършваното неглижиране. Престъпно неглижиране в ежедневието на тези уязвими пола /възрастни и деца/.
Нашият проблем е същия,напълно подкрепям Марияна,нека се обединим в борбата с безхаберието на нашето Министерство на здравеопазване.Нека се направи някакво общо мероприятие за финансова подкрепа на децата ,лекувани по метода на проф.Василиев в Израел.Поздрави!
Яна, както винаги си права за всичко с което се занимаваш…
Особено си права за гражданския натиск! Няма друг начин! Винаги съм казвала-когато трябва да се постигне нещо, ако е нужно ще спим на палатки пред канцелариите и ще принуждаваме чиновничеството да работи! То, чиновничеството е такова, каквото ние, реалните му работодатели му позволим да бъде! В момента много плямпаме за процеса на деинст-ия…За децата с увреждания това означава заменяне на една инст-ия с друга, по-лъскава, но пак инсти-ия. Ниски заплати, неквалифицирани терапевти, липса на доброволческа политика и система…
И те приветствам за едно ТВ предаване по темата за благотворителността-вярно е, че вече всеки събира или дава пари за какво ли не- и през ум не му минава да се опълчи срещу причините за събирането на пари… А тези причини най-често са негодна администрация и политика….
Не зная дали някой си дава сметка какъв огромен НАЦИОНАЛЕН финансов ресурс чрез благотворителни кампании се изнася по чуждестранни клиники за „експериментално“ лечение!! И нито една БГ институция, особено здравна, не се интересува от този феномен, особено пък от състоянието на пациента, полезността на изхарчените средства, „лечебните“резултати и т.н. В Израел не лекуват, там в единия случай прилагат рехабилатация , която с парите, които се харчат в техните клиники може да се разработи в БГ. В другия прилагат някакво плацебо, чиято полза никой до момента не е установил, но пък се носят митове и легенди за чудеса….Но ние родителите предпочитаме да просим и да ни даряват, вместо да си оправим държгавата и…. това просене вече ме отвращава…Още повече ме отвращава, че медиите подпомагат това просене, вместо да търсят причините за него…
Красимира, здравей,
И ти си права за всичко. Ще се радвам да се запознаем и лично, и да обсъдим някакви евентуални общи действия. Аз съм на yanabt@gmail.com.
Поздрави,
Яна
zdraveyte, az jiveya v Belgiya. rabotya v edno kafe-restorant. Predi izvestno vreme nyakolko ot na6ite klienti gledali po novinite dokumentalniya film za detsata v Mogilino. Razkazaha mi go i me gledaha s sijaleniye,vijdat Bilgariya kato selo Mogilino-sijalyavat ni. To naistina sme za sijalenie. Tezi problemi se govoryat,pravyat se novini senzatsii no v krayna smetka si ostava s prikazkata,nisto ne se promenya za sajeleniye.Nie sveta nyama da mojem da promenim kakto kazva Rna no vse pak nesto moje da se promeni,no sled kolko vreme 6te se slu4i neznam,nadyavam se po-skoro za6toto ima tolkova detsa i bolni koito stradat.
Its really great that people are sharing this infraomtion.
Шокиращо. Това са домове в една европейска държава.
Уважаема Яна!
Виждам, че сте отговорила на моята молба да се редактират тези жестоки призиви от вашата презентация. И естествено – за да ми „натриете” носа (както казвате в България) и да не ги редактирате. Ако се възмущавам, значи съм виновен, че нещо не съм разбрал или че нищо не съм разбрал, нали? Защото само вие сте права. Моля да имате пред вид, че съм вникнал много добре във вашите призиви, но ние двамата се разминаваме в степента на искрена чувствителност към проблема, а не в способността да насърчаваме публиката с лозунги от типа „давайте да даваме”. Вие демонстрирахте открито това и в нашата лична електронна кореспонденция, която разменихме напоследък.
Ако коментарът ви в клипа на тема „Забравените хора на България” не е само моден „активизъм”, никога нямаше да кажете тези думи, които ви моля да редактирате. Лесно е да се каже „домовете да бъдат закрити” – това го знаем всички. Лесни отговори, психотерапевтични лозунги. Проучили ли сте тежките дебати, в която участват и родителски асоциации по темата за алтернативата на тези домове? Не сте. Но моят въпрос и повод за тревогата, с която писах, беше: а дотогава? Дотогава какво ни предлагате в един свят от институции, с които трябва да се постига съгласие в името на доброто на децата? Проследих всички коментари на вашата позиция и си писах с някои от вашите поддръжници. Те всички са на мнение, че министерствата трябва да се „унищожат”, защото не служат на хората или че там работят „изроди”. Това е модният „активизъм”, който не дълбае в причините, за да бъде ефективна борбата му с бюрокрацията, а се задоволява с лозунги и негативизъм. „Лоши лелки”, „институции за унищожение”… Ако бяхте гледала внимателно коментарите по повод „Забравените хора…”, щяхте да видите какви страсти разпалвате. Препоръчвам ви да хвърлите едно око:
http://www.youtube.com/watch?v=dxKFQoisP9I
А ако наистина сте искрена, помогнете на майките, които пишат тук. Направете това гражданско усилие да осигурите подкрепа за Марияна Маринова, Кремена Славкова Димитрова-Шанколова и на Красимира от настоящата дискусия, или честно им кажете, че не можете да направите нищо срещу вашата заплата от няколко хиляди лева . Защото аз мога. Мога да бъда обикновен гражданин, който се връща от чужбина и посвещава лично време (вероятно поне от няколко месеца) да обикаля институциите, за да осигуря това, което вие можете да направите много по-лесно с вашите лобита и връзки поне за 1 (едно) дете – особено с подкрепата на хелзинкския комитет, от чието име напоследък говорите. И ще го направя без да пускам картичка с ужасяваща информация за детски смърти в България, създадена с непоносимо весела дизайнерска концепция (греещо слънце и цъфтящи лаленца?!), защото вероятно е финансирана по проект, съгласно някакви нормативи за позитивизъм.
ето ви вдна свежа новина. наистина трябва да се закрият тези домове или да се превърнат в дневни центрове, но обществото ни не е дораснало или няма интерес. но се надявам, чрез натиск, който да е справедлив тези хора да си получат стореното.
http://www.btv.bg/news/bulgaria/zakonired/story/472874717-Politseyska_zakrila_za_momichetata_obvinili_vazpitatelite_si_v_tormoz.html
Разгледайте този линк и предприемете някакви мерки.
Яна, здравей!
Всичко, което каза е точно и вярно, и много добре казано. Поздравявам те и ти благодаря!
Ако ми позволиш, само някои поправки: Дневните центрове не са бъдещето за децата с увреждания, защото те също са сегрегиращи заведения. Мястото на децата с увреждания е сред всички останали деца, в градината или в училището, в спортния клуб, в школата, в киното, в детския клуб…. Дневните центрове са нужни и полезни, само ако са в самите дворове на училищата или в максимална близост до тях, така че една част от заниманията си децата да прекарват в масова среда, сред връстниците си, и по-малката част от деня, в центъра, за специализирани занимания и грижи. Най-значимата лечебна сила за децата се осъществява не от различните специалисти, а от тяхните връстници, от другите деца, от съвместната среда, живот и израстване заедно. Най-добрата среда за Всяко дете, в която то се развива най-добре, е естествената му среда на децата от неговата възраст и общност.
Първото и на-важно задължение на държавата е да гарантира подкрепата на Семейството на всяко дете с увреждане, така че то изобщо да не бъде изоставяно, най-малкото по признак увреждане. И най-важните услуги, равният достъп до които трябва да гарантира са Масовите образователните услуги, детски градини и училища, после са Центрове, социални и образователни, за допълнителна работа с децата, и чак накрая са всевъзможните му Защитени жилища и ЦНСТ-та. Ако държавата си е свършила работата по първите най-важни неща, в последните услуги би трябвало да има много малко деца и то за кратък престой.
Pingback: Изоставените деца на България
Pingback: Жена на годината 2011 – за повече вдъхновение | Неделни истории
Проблема е в душите на хората…..тях просто ги е страх да се сблъскат с това. Реално няма нормален човек, който да не се покърти и наречете ме лош, черен пророк, но след 10 минутната покруса мислите за трудното (или не токова трудното) ежедневие ще измият всичко. И това няма да е факт защото хората са гадни, зли, глупави и т.н., а просто защото никой (или поне много, много малко) имат волята и жертвоготовността (тази дума я подчертавам) да се захваната с нещо такова – нещо което трябва да вършиш до края на житоа си, защото отказа в даден момент, лично според мен, би смазал всеки. В този ред на мисли по-важно е да се обясни на обикновенните хора колко трудно (много, малко) е да се занимаваш с децата от тези домове, как може да се случи някаква коооперативна (съжалявам за малко студената дума) отговорност и грижа. Ако има работещи примери те да се покажат. Мен лично ме е страх от тази отговорност (а по принцип отговорността не ми е проблем) и вярвам, че повечето хора са така.