Явор Джонев: За нуждата от нова образователна парадигма

Бизнесменът Явор Джонев споделя своята визия за нова образователна система както и причините, поради които се нуждаем от нея.

Записано на TEDxBG, януари 2011, София.

This entry was posted in 2011, Видео. Bookmark the permalink.

18 Responses to Явор Джонев: За нуждата от нова образователна парадигма

  1. БоСимеонов says:

    „изсмукана“ от пръстите теория за нова образователна система. И на всичкото отгоре е извадена от общата картина на ролята на родителя във възпитанието и образованието на децата. Не мисля, че тези два пилотни класа са истинско доказателство.

  2. Кирил Момчилов says:

    Това не е никак нова информация, но лекцията е точно на време! Благодарим, г-н Джонев, за това, че се опитвате да отворите очите на хората!

  3. Tania Rakova says:

    Господин Джонев, харесаха ми Вашите обяснения и с много неща съм съгласна. Тук залягат нови теории за силата на желанието и вътрешната енергия у човека, които още нямат популярност у нас. Подкрепям ентусиазма и вярата Ви!

  4. Мариета Иванова says:

    Прекрасно!

  5. Силва Тричкова says:

    „Единство,творчество, красота“, „многостранно развити личности“…Познато ли Ви е?
    Доколко зависи от нас-учителите, ние и днес прилагаме изложените принципи в обучението на малките ученици.Чисто интуитивно отдавна съм усетила,че старите приоми не вършат работа, защото децата са различни, обществото е различно. Н0 личния пример на възрастните е необходима предпоставка за успешна промяна на парадигмата, нали?

  6. Ж. Добрева says:

    Уважаеми г-н Джонев, общо взето сте прав, НО хората се движат от стимули, а Вие отричате това- ето още едно противоречие! Не може да говорим за една система, когато сме извън нея. Идеите Ви вече се обсъждат в системата.

  7. Иво Георгиев says:

    Всичко това ми прилича на Социализъм, а общестовто еднакво.
    Личните обещания водят след себе си и лични интереси, което няма лошо, но дразни понякога.
    Презентацията е пълна с противоречия, като например да няма оценки, но се радвате, как след вашия експеримент всички имали шестици.
    Разглеждате образователната ( какво е тя – детски ясли, градини, система като самоцел, а не като като цел на самата държава като средство за възпитаване на обществото и постигане на целите на икономитака.

  8. Даниела Иванова says:

    Няма шанс всички да са отличници по математика или по каквото и да било. Всички хора са различни, имат различно умствено развитие и различни наклонности. Може да започне някаква промяна в системата, но няма да е много по-различна. Нещата не са толкова прости, колкото изглеждат. Обществото е болно и отива по на зле. Как ще постигнете обещаното? Направете експериментален клас в кв. Изток, гр. Кюстендил и ги направете отличници по математика. Може, ама друг път.

  9. Иван Желев says:

    Това бъдещо перфектно общество и тази система в която всички са перфектни и всичко е лесно не ви ли се струва малко позната? Това си е комунистическа идея с нови дрехи… Не чух нищо за стимулиране на индивидуалността и талантите у човек. Да приравниш всички към общи стандарти е пълна глупост най-малкото поради факта, че стандартите е възможно да са погрешни.
    Не мога да опиша по колко параграфи не съм съгласен с лекцията. Вярно е, че има чудесни забележки и идеи в нея, но общият и замисъл да се премахне съревнованието между учениците противоречи ако искате и на законите на еволюцията.

  10. дорис тенеди says:

    Винаги е много смешно, когатонякой с абсолютен самодоволен тон, реди и реди тези, с които хората работят вече 50-60 години. Самодоволен бизнесмен, който изобщо не е стъпвал в клас пред деца. Каквито и да са деца! В България има хора, които тихо и кротко развиват нещата, без приказки и гръмки изяви. Нищо няма да направи Джонев. Не вярвам в централизираните действия! Не вярвам и на бизнеси основани на рамкови програми и извън реалния пазар. Сорри, Джонев! Опитай да проучиш какво вече правят хората в България!

  11. Мартин says:

    На мен идеите на господин Джонев много ми харесаха. Аз съм стигнал до същите идеи за себе си. Той не говори за премахване на съревнованието, а за промяна на целта. Вместо да се съревновават с другите, децата трябва да имат желанието да изпреварят себе си. Човека говори за насърчаване на всяко дете да преследва това което му е интересно, а учителя трябва да разшири неговите хоризонти, неговият свят. Аз съм напълно съгласен с него, че всяко дете, всеки човек има неограничен потенциал, важното е само да му се даде възможност и малко насърчаване за да го разгърне. Също много ми хареса идеята, че трябва целия клас да се движи заедно и да си помагат един на друг, вместо да се съревновават. По този начин всички ще стигнат много по-напред и много по-бързо. Според мен този принцип трябва да се приложи и в обществото като цяло. Много ми хареса. Искам да помогна с каквото мога за реализиране на идеята ви. Моля свържете се с мен, ще се радвам да помогна. Моят e-mail е al_tor@abv.bg

  12. Вили says:

    Барво Яворе,
    Споделям идеите ти за промяна в системата на образованито и с радост бих се включила в някоя от инициативите, които предстоят, за да се сбъдне всичко това.
    Подобни експерименти съм правила и работят наистина.

  13. Milena Nikolova says:

    Бих искала да Ви поздравя за интересната и информативна презентация. Съгласна съм с Вас, че не е задължително да се задоволяваме с нормалното разпределение и че това нормално разпределение може и трябва да има гърбица надясно. Не съм съгласна обаче с вътрешната валидност (i.e., internal validity) на Вашите доказателства. По-точно, не съм убедена, че те демонстрират причинно-следствените връзки между програмата и учебния прогрес, които изтъквате. По-конкретно, първо: децата след три месеца могат да покажат по-добри резултати не точно заради програмата, а поради това, че те порасват и поумняват – процес, който е независим от програмата (i.e., maturation). Второ, по-добрите резултати могат да се дължат на това, че децата знаят, че са част от експеримент и това да ги кара да учат повече или да се стараят повече. Тогава графиките, които показвате, се дължат на този Hawthorne effect или на ефект на това да си част от експеримент, а не на образователните качества на програмата. Ефектът на Хоуторн се е получил когато в заводи са изследвали продуктивността на работниците, които знаели, че са част от експеримент и се стараели да демонстрират висока продуктивност. В някакъв момент, изследователите решили да изгасят осветлението и работниците въпреки всичко повишили продуктивността, но това не се дължи на интервенциите, а на знанието, че са част от експеримента. Трето, Вие не представихте контролна група, т.е., група от деца, които са абсолютно идентични с тези от експерименталната група като способности или като социално-материален статус, но които не са част от пилотния клас. Поради липсата на контролна група, не можем да разберем дали напредването се дължи на програмата или на други фактори, на които са подложени всички деца в училището (като например, може би учителите са получили някакъв специален тренинг, или материалната база в училището се е подобрила). За да отхвърлим тези предположения, ни трябват или данни, които да използваме в статистически анализ (т.е., регресия), а най-точно, добре предвиден експримент. Четвърто, за да имат Вашите доказателства вътрешна и външна валидност (i.e., internal and external validity), трябва да знаем нещо за децата, които са избрани в тези класове – каква е била тяхната първоначална възможност (тук нямам предвид само оценките по математика от входящия тест, това е само един индикатор, измервателната валидност на който е под въпрос). Дали в класа не са попаднали деца, които са високо мотивирани, способни, или чиито родители прекарват много време да се занимават с тях извън училище? Тези деца ходят ли на кръжоци по математика и т.н.? И последно, но не и по важност, не съм съгласна, че използвате един индикатор – оценка по математика, за да мерите прогрес. Мисля, че за да измерите акуратно ефектът на програмата Ви трябват няколко показателя (може да направите и индекс от няколко показателя). Като цяло, приветствам инциативата Ви, социалната Ви ангажиранотст, и усилията Ви по пилотната програма. Бих допълнила, че за да убедите експертите, обществеността, и политиците в ефективността на програмата, ви трябва добре структуриран експеримент с идентични групи от деца избрани на лотариен принцип и пратени на лотариен принцип в контролна и тестова групи (Randomized Field Experiment). Бих се радвала да го обсъдя с Вас ако имате желание и интерес. С поздрав, Милена Николова.

  14. Иван Димов says:

    Колкото и интересна да е информацията от презентацията на този господин, нямаше как да я изгледам с това монотонно приказване… имах чувството, че се опитва да ме хипнотизира.

  15. Дрън дрън.Стига с приказки време е ние да вземем нещата в наши ръце.Аз съм да се прподава Сугестология в нашата система да се съкрати учението както в средното така и във вишето образование.Да се редуцират висшите заведения до 5-9 броя и як ред в тези институции.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>